Маг. Pharm. Емил Тихолов:
Изнасяхме водорасли
със самолет до Япония и GFR!
Тяхната маса се увеличи 2 до 3 пъти за един ден!
- Емил, разкажете, моля, за базата на БАН в Рупите, на която бяхте директор.
- През 1981 г. проф. Христо Дилов ме покани да поема базата в Рупите, защото му
трябваше химичен технолог като мен. Каза ми, че ще има конкурс за научен сътрудник, че трябва да участвам и ако спечеля, мога да оглавя базата. Това беше през 1982 г. През април отидох в Рупите, там останах една година, защото ме извикаха... Имах обаче ангажимент да гледам базата 5 години, което и направих.
Заедно с колеги изградихме халетата, оборудвахме ги, разработихме технологията за извличане на полезните съставки от водораслите. Ние култивирахме главно Scenedesmus cutos, но по-късно ги убедих да премахнат един друг щам, който се беше настанил в културата сам. Това беше Scenedesmus acuminatos. Започнахме да го отглеждаме, защото беше див и много по-издръжлив - никога не боледуваше. Експериментирахме и с хлорела и с известната вече спирулина.
- Защо беше затворена лабораторията?
- Заради алчността на хората от Превързочната фабрика в Сандански. Сплитаха проф.
Дилов и узурпираха базата, но после не успяха да се справят. Тогава те организираха
ревизионна комисия, за да го върнат на БАН и аз бях избран за член на тази комисия, но
никога не ме караха да върша работа. Не мисля, че комисията изобщо е свършила работа.
И така, тази прекрасна база и това прекрасно начинание тънат в забрава.
- Вярно ли е, че сте изнасяли продукти от водорасли за Япония?
- Да, към Япония и към GFR. Изнасяхме изсушен сценедесмус по страхотна технология, разработена от чехите и проф. Асен Губев. Крайният продукт беше изсушена каша, която загребвахме в тенекии и изнасяхме със самолет.
- Отгледахте ли микроводораслите в изворите?
- Не, поставихме инсталации с бетонови площадки с 3 процента наклон, в които има решетки, така че водно-водораслената каша тече много бавно. Разполагахме с инсталации от 50, 100 и 250 квадратни метра, на които култивирахме микроводорасли. Сутрин, ако сложим да речем 10 кг микроводорасли, вечерта ще изкараме 20-25 кг. Говорим за невероятен растеж. Никое растение не може да постигне такъв растеж. Всичко, което беше в излишък, слагахме в сепаратори, след това го концентрирахме до определен процент сухо вещество, захранвахме го в пулверизационна сушилня, която впръсква вода като пулверизатор и след това горещ въздух се освобождава в противотока, така че в това циклон, докато водораслите ударят дъното, те вече са изсъхнали. След това се опаковат, за
да се качат на самолета.
- Защо направихте базата на Рупите?
- Рупите са най-доброто място за водорасли. Сигурен съм, че няма друго такова място в света! Първо е силното слънце. Това понякога може да бъде проблем, защото когато суспензията от водорасли прегрее, едноклетъчните водорасли умират. Но ако се охладят - като се спуснат през решетките - дават голям добив.
Второто предимство е, че минералната вода, която е 74 градуса, е с високо съдържание на CO2. Извличахме този CO2 на място, съхранявахме го и го захранвахме в суспензията от водорасли, така че суспензията да бъде наситена и този CO2, чрез фотосинтеза, да бъде абсорбиран и водораслите да се размножават до 2-3 пъти на ден. Чудесно! Можех да остана там цял живот, толкова много ми хареса. Сърцето ми е там и до днес.
- Какво се случва в базата днес?
- Всичко е унищожено, заключено, обрасло, сградите приличат на Хирошима... Как някой може да остави нещо толкова успешно да загине, не мога да проумея. Липса на градивно мислене, пълна - не обичам думата безхаберие - затова ще кажа безотговорност.
- След като изнасяхме за Япония, страната на морските водорасли, това трябва да означава, че нашите продукти са били много добри?
- Ние бяхме номер едно, никой друг не можеше да направи няколко тона наведнъж. Само ние можехме.